Свидетелства

Свидетелството на Марика

Последна промяна от Петък, 09 Октомври 2009г. 20:15ч. Вторник, 06 Октомври 2009г. 16:16ч.

Здравейте,

Знам, че някои от вас няма да харесат нещата, които искам да кажа, но аз трябва да споделя преживяното, за да може всички вие да разберете.

Някои от вас може да са чули за имейла, който изпратих на 21 юни. Той беше постван във форуми без моето разрешение и хората ме нападаха жестоко, казваха, че съм лъжкиня, че търся слава (??) и други такива...

Ето защо го изпратих:

Аз заедно с други две приятелки се срещнах с Майкъл в колата му на 19 март.

Говорихме за AEG, за това колко им е ядосан заради алчността им, за това, че продават билети чрез Viagogo. Той каза: “Мразя да чувам такива истории!”

Аз и приятелката ми видяхме Майкъл много слаб. Той беше с широки оранжеви панталони. Но тъй като седеше на задната седалка, а ние бяхме на предната, краката му бяха между нашите. Можехме да видим как изглеждат краката му наистина.

Той беше страшно слаб.

Майкъл не спираше да се извинява за начина, по който изглежда: „Съжалявам, че ме виждате такъв, много съжалявам!”. Докато го казваше, криеше лицето си с ръце.

Както и да е, ние малко се разтревожихме, но си помислихме: “Добре, до концертите в Лондон има 3 месеца, той сигурно тренира с някого...”

3 месеца по-късно аз и приятелката ми започнахме пак да ходим на “Карълуд” и да виждаме Майкъл дрогиран. Странното беше, че ставаше въпрос за времето СЛЕД репетициите, не само след посещенията при д-р Клайн. Така че каквото и да са му давали, са му го давали (или сам е взимал) по време на репетициите.

Същата вечер Майкъл имаше загуба на паметта. Беше тотално друсан, сякаш говореше насън.

Щом НИЕ ГО ВИДЯХМЕ, не ми казвайте, че хората около него, които говореха с него по 10 часа на ден, не са могли да го видят.

Няколко дни по-късно Майкъло покани мен и приятелката ми на снимките на проекта Dome. Приятелката ми беше направила яке за него.

Той беше с червено яке от Баламин, което можете да видите на трейлъра.

Моята приятелка му даде якето и Майкъл го взе, за да го пробва.

Той свали своето яке.

Беше с тесни бели панталони и тясна бяла блуза.

За пръв път си дадохме сметка колко много е отслабнал всъщност.

Аз нямаше да мога да облека неговото яке.

Той наистина беше мършав. А НЕ СЛАБ.

Разбира се, якето беше твърде голямо за него.

Но той се зарадва и каза: “О, откъде знаете кой номер нося?”

Е... вземете женски размер и става.

Той го задържа. Видяхте го на снимка с него. От 11 юни.

Разбира се, на тази снимка не личи... Но той може буквално да се загърне два пъти с якето.

Ето защо аз и приятелката ми изпратихме този имейл на 21 юни. За да споделим притесненията си за здравето му.

Не казвам, че Майкъл умираше от болест.

Не казвам, че Майкъл беше убит.

Не казвам, че Знам Истината.

Казвам само, че НИЕ, феновете, почувствахме, че Майкъл може да е в опасност.

Казвам само, че НИЕ, феновете, видяхме колко много килограми беше свалил Майкъл.

Казвам само, че НИЕ, феновете, можахме да видим, че той е дрогиран.

Казвам само, че МАЙКЪЛ каза на феновете си, че е под голямо напрежение, че не може да яде и да спи.

Сега питам само защо те, АНТУРАЖЪТ му, продължават да твърдят, че Майкъл е бил в страхотна форма, когато всички останали, неработещи за него, можаха да видят, че той не е във форма.

Само питам защо точно днес (2 дни след появата на тази страница онлайн), в ПРЕС РИЛИЙЗ излезе аутопсията на Майкъл, според която той е тежал 136lbs (макар и това да не е много), със заглавие “Майкъл Джексън е бил здрав” и изведнъж се появи навсякъде.

Докладите от аутопсията уж нямаше да излизат преди края на разследването.

Някой се е уплашил?

Не казвам, че Майкъл е бил убит.

Не казвам, че Майкъл е бил болен.

Само казвам на някои хора:

СТИГА СТЕ НИ ЛЪГАЛИ

СТИГА СТЕ НИ МИСЛИЛИ ЗА ГЛУПАЦИ

Ние видяхме в каква форма беше Майкъл.

Той ни каза, че НЕ се чувства добре.

Спрете с лъжите.

Ние вече го загубихме.

Имайте смелостта да признаете истината и да кажете:

Да, може би Майкъл се нуждаеше от помощ, която ние не му предоставихме.

Трябваше да предвидим по-големи почивки между концертите, за да не се чуства той толкова напрегнат.

Не казваме, че тези хора са го убили.

Но с изслушване на проблемите и страховете му те можеха да помогнат той да се чувства по-спокоен, да се храни и да спи по-добре и тогава нямаше да поиска Пропофол.

Следователно щеше все още да е сред нас.

Благодаря.

Майкъл с якето на приятелката ми
Проектът Dome/Кълвър Студио
11 юни 2009

Това е имейлът, който пратих на феновете и на антуража на Майкъл, в случай че искате да го прочетете:

Марика Проше 21 юни 15:21

Скъпи най-близки фенове на Майкъл,

Това е важно съобщение. На някои няма се хареса. Други ще се замислят.

Както най-вероятно знаете, преди няколко дни аз и Муун извадихме късмет и бяхме поканени на снимачната площадка при Майкъл.

Майкъл беше с бели панталони. Много тесни. И с бяла блуза. Много тясна.

Както всички вие знаете, от делото насам Майкъл е много слаб. Всички си говорим и винаги казваме: той е ужасяващо слаб.

Някои от нас му казаха, че трябва да се храни.

Но това, което аз и Муун видяхме миналата седмица, ни ужаси. Той не е ужаасяващо слаб. Той е скелет. Видях гърба му и ми се прииска да повърна. Никога не бях изпитвала такъв шок. А вече знаех, че е слаб. Но с тези дрехи... все едно беше гол. Изпитах срам.

Излязох навън. И какво казах на феновете?

“О, Боже, той е толкова слаб!” И после какво казах?

“О, беше велико! Йееееее! Видях Майкъл на снимачната площадка! Йееее!!!”

Реакцията ми беше същата като на процеса. Сега е повече от слаб. Той е скелет. Но няма какво да направя, затова да говорим за нещо друго! За това колко щастлива бях да се срещна с него.

Но ако трябва да съм честна, от този ден насам се чувствам странно. Почти виновна.

Имам чувството, че видях реалността. За пръв път той не беше облечен с палто, широка риза, широки панталони. За пръв път видях истинското положение.

Имам чувството, че вече го знаех, но не исках да го приема.

Честно, мисля, че бях като всеки един от вас. Тревожим се 5 минути, но после си мислим само: искам да видя Майкъл, искам да го прегърна, искам да му кажа “обичам те”... Мисля за себе си и за своето щастие.

Но започнах да се чудя: Майкъл репетира всеки ден, заобиколен е от 200 души, които ежедневно работят с него. Но кои са тези хора?

Танцьори, които изживяват мечтата си, Кени Ортега, който продуцира най-доброто си шоу, техници, охраната на Майкъл, Майкъл Буш... и Карън Фей.

Нито семейство, нито приятели, никой.

Карън е единствената, която обича Майкъл. Затова, аз ѝ писах. Исках да знам - дали хората са слепи или не правят нищо?

Ето нейният отговор:

Здравей, Марика,

Знам.

Правя всичко в рамките на човешките възможности... ти и аз искамe едно и също.

Моля те да пазиш това в тайна заради него.

С обич,

Карън

Пейте, пейте, пейте

Когато прочетох това, разбрах, че съм права.

Тя прави нещо. Но какво може да направи тя?

Както всички ние знаем, Майкъл не слуша никого. Прави каквото си иска.

И ако се запознати с анорексията, тогава знаете, че е напълно безсмислено да се казва на болните да ядат.

Така че Карън може да му казва да яде. Той няма да го прави.

Хората в неговото положение се нуждаят от шок, за да предприемат нещо.

Ето и въпросът ми към всички вас:

Ние всички обичаме Майкъл страшно много. Всички искаме да гледаме концертите му. Всички мислим как ще сме на първия ред. Как ще купим повече билети.

Как ще се срещаме с него повече от останалите фенове. Как ще се снимаме с него. Как не искаме да го нараним.

Как ще направите всички тези неща, ако по време на третия концерт той припадне на сцената и сърцето му спре на път за болницата?

Как ще се чувствате, когато разговаряте с другите фенове и кажете: “Ние знаехме, че е прекалено слаб, за да изнесе 50 концерта. Знаехме, че от делото насам не се храни и че репетира по 10 часа на ден заради нас.

Как ще се чувствате, когато кажете: “Хората твърдяха, че той е добре, но лъжеха. Ние видяхме, че той е скелет”.

Ще чувствате ли вина? Ще спите ли нощем с мисълта, че сте знаели какво става и не сте направили нищо?

Някои от вас ще кажат:

“При него има лекари”.

“Не биха му позволили да танцува, ако не беше здрав”.

“Не искам да предприемам нещо, това ще го нарани”.

Е, нека ви кажа следното:

Ако при него имаше лекари, той щеше да качи килограми.

Никой не видя Луи Фериньо на репетициите или в дома на Майкъл.

На снимачната площадка наблюдавах хората около Майкъл. Всички го избягваха, гледаха встрани. Всички работеха по видеото.

Прекалено много пари са замесени. Никой не иска да бъде уволнен, защото е казал на Майкъл Джексън да яде.

Всички знаете, че подчинените на Майкъл никога няма да поемат този риск и да изгубят работата си. Те не обичат Майкъл достатъчно.

А всички, които били на “Карълуд”, знаят, че там Майкъл е съвсем сам.

Ако получите този имейл, значи сте от онези фенове на Майкъл, които знаят, че Майкъл не е Питър Пан, Майкъл не е 100% съвършен и днес ние сме единствените, които обичат Майкъл достатъчно, за да се опитат да променят нещо.

Всички сме виждали Майкъл в най-лошите му състояния и всички го виждаме още жив.

Но помислете само за пет минути, че този скелет, в който се е превърнал Майкъл, ще излиза на сцена за по два часа всяка вечер в течение на три месеца.

Ще може ли да го направи?

Модели умират на 18 от анорексия, защото сърцето им спира. А те само ходят по подиума.

Майкъл е на 51. Танцува по 10 часа на ден. И ще танцува по 2 часа всяка вечер в рамките на 3 месеца.

Мислите ли, че ще се справи?

Сега, когато знаете всичко, ще направите ли нещо или ще се борите с другите фенове за най-страхотната среща с него?

Моля ви, нека измислим най-доброто решение, за да го накараме да се осъзнае. Трябва да го разтърсим. Трябва да го накараме да реагира.

И за жалост може да се наложи да засегнем чувствата му по някакъв начин.

Но ако той оцелее, няма ли да си заслужава?

Марика

Репетиция за This Is It, юни 2009                             Турнето History, 1997

Свидетелството на Санди

Последна промяна от Петък, 09 Октомври 2009г. 20:14ч. Вторник, 06 Октомври 2009г. 16:23ч.

Реших да споделя някои писма, които писах преди смъртта на Майкъл, и последното писмо, което писах до Майкъл и което му беше дадено преди репетицията вечерта преди да умре. Реших да направя това, за да подкрепя кампанията This Is Not It и защото вярвам, че Майкъл би искал да кажем истината сега, когато го няма, така, както ни е молил да го правим през всичките години на обвинения, спор с Мотола-Сони и други.

Това, разбира се, е много тъжно, трудно и не е нещо, което съм очаквала да споделя толкова публично, но сега, когато Майкъл го няма, чувствам, че е по-важно да кажа и да подкрепя ИСТИНАТА срещу безсрамните лъжи и опитите за прикриване от страна на хората около Майкъл в последните му месеци. Също така искам да опровергая онези, които твърдят, че “последователите” се разприказваха едва след като Майкъл си отиде. Това не е вярно и ние направихме всичко по силите си, но сме “само” фенове. Всичко, което твърдим и казваме, е истина и е въз основа на думите на САМИЯ МАЙКЪЛ, на това, на което РЕАЛНО СТАНАХМЕ СВИДЕТЕЛИ в месеците преди той да умре, наред с наблюденията ни относно “приятелите” и “докторите” на Майкъл през изминалите две десетилетия, през които го “следвахме”.

Първо: имейл, който написах на 21 юни, четири дни преди Майкъл да умре. Изпратих този имейл до Карън Фей (гримьорката на Майкъл) и до Майкъл Буш (гардеробиера му), за които знаех, че са с Майкъл почти ежедневно и са единствените от антуража му, които заслужават доверие и са истински приятели на Майкъл. Аз се срещнах с Майкъл, говорих с него и наблюдавах състоянието му в продължение на 2 седмици в Лос Анджелес в края на май и началото на юни. Напуснах Лос Анжелес с неприятно чувство, най-вече заради очевидното отслабване на Майкъл.

Тема: Моля, погрижете се за Майкъл – НАМЕСЕТЕ СЕ, МОЛЯ, – нещо не е наред, видях го с очите си.

Карън, Майкъл...

Има нещо, което ме тревожи от няколко месеца насам. Мисля, че нещо не е наред с Майкъл и здравето му или със собствената му представа за теглото му и наистина се безпокоя.

Страхувах се да кажа за това на когото и да било, защото сигурно не е моя работа да говоря за нещо, което засяга Майкъл толкова лично, а ако говориш за това сред феновете, може да те изолират, защото смятат, че критикуваш Майкъл. Но аз искам да разбера дали той е добре. Също така искам да се уверя, че ако не е добре, някой взема мерки и прави всичко необходимо. Около Майкъл винаги има нови хора и винаги е било очевидно, че те не му мислят само доброто, а гледат собствените си интереси, но според мен вие наистина държите на него и ако забележите, че той си вреди по накакъв начин, бихте се решили да преминете границата, която другите не биха преминали.

Болезнено очевидно е, че Майкъл е ПРЕКАЛЕНО СЛАБ. Знам, че теглото му е променливо, той по принцип е доста слаб, но СЕГА е НАИСТИНА ПРЕКАЛЕНО СЛАБ. През октомври забелязах за пръв път, че рязко е отслабнал. На Хелоуин прекарах два часа с него в апартамента му в Бел Еър и още тогава се изненадах, че е толкова слаб. Когато се прегърнахме, имах чувството, че от него буквално не е останало нищо. Помолих го да се грижи за себе си и да се пази, казах му, че изглежда добре – опитах се да намекна, че не бива да губи повече килограми, че и така си е добре, че трябва да спре. Естествено това го притесни и той само се усмихна, благодари и не намери какво друго да каже. Написах му и писмо за това, но той пак отговори само с благодарности.

Още тогава Майкъл ми каза, че подготвя турне, и аз си помислих, че е нормално да е отслабнал заради подготовката. Очаквах, че ще започне да следи килограмите си. Но сега ми се струва, че е отишъл ТВЪРДЕ ДАЛЕЧ. Срещнах го преди две седмици в студиото за репетиции на танците и, честно, бях ШОКИРАНА. Забелязах как костите на раменете му БУКВАЛНО стърчат, очертават се през материята на черното прилепнало горнище. Беше УЖАСЯВАЩО СЛАБ. Когато се прегърнахме, усетих скелета му. Притесних се и ми стана много мъчно за него.

Освен това той изглеждаше доста потиснат и стресиран, а видът и гласът му бяха много неуверени. ТОЙ ВСЪЩНОСТ КАЗА, че е стресиран и се притеснява как ще успее да направи 50 концерта, че не се храни достатъчно и че няма достатъчно почивка между концертите. Явно ситуацията е прекалено трудна за него, РАЗБОЛЯВА го... независимо дали сам я е предизвикал чрез неядене или нещо друго.

НИКОЙ ОТ ВСЕКИДНЕВНОТО МУ ОБКРЪЖЕНИЕ ЛИ НЕ ВИЖДА ТОВА???

Карън, ти виждаш ли? Казваш ли му нещо?

Майкъл, ти виждаш ли, когато работите по гардероба? Казваш ли му нещо?

МОЛЯ, НАМЕСЕТЕ СЕ И ПОМОГНЕТЕ. Наистина мисля, че може да му се случи нещо лошо и непоправимо. Не искам да казвам, че вие сте отговорни за него, но като ПРИЯТЕЛИ И ЕДНИ ОТ МАЛКОТО ПОСТОЯННИ ХОРА около него, които, мисля, НАИСТИНА ГИ Е ГРИЖА за него, моля да рискувате и да му кажете нещо, ако не сте го сторили вече.

Майкъл Амир, Алберто и Фахийм започнаха да ограничават достъпа ни до Майкъл и вече не ми е позволено дори да му дам писмо, без те да го прочетат преди това. Намират си много извинения, че Майкъл е уморен или че се готви за турне, или че това е грижа за неговата безопасност. Абсурдно е, след като 15 години се срещам с Майкъл, не очаквам да ме третират така, сякаш ще му навредя. Може да съм “просто фен”, но се познавам с Майкъл много отпреди тях и със сигурност ще остана и след тях, а Майкъл трябва да общува с феновете си, когато е ясно, че е стресиран, а тези в обкръжението му невинаги се тревожат за него, а са по-разтревожени да не загубят работата си, ако кажат нещо неподходящо. СИГУРНО ВИЖДАТ, че Майкъл се топи, но не се надявайте да кажат или да направят нещо. И игнорирането на феновете в такъв период не е нещо, от което той се нуждае. Виждам колко самотен е Майкъл и съм чула от него колко зле се чувства под това напрежение. Има децата си, но той трябва да се грижи за тях, а не обратното, а освен децата близките и приятелите му са твърде малко и далеч. Всички останали около него в този момент са съсредоточени върху This Is It. През последните две години видях, че около него нямаше никого в Лас Вегас, после в Бел Еър, а сега и в Лос Анжелис, никого, който наистина да се интересува от него като приятел, а не като бизнес партньор. С изключение, разбира се, на вас двамата.

Ако страда от нещо сериозно, физическо или психическо, отнасящо се до теглото и здравето му, моля, намесете се. Моля ви, кажете ми, че е добре. Не си струва да се застрашава животът му заради тези концерти.

Наистина плача за него, за състоянието, в което го видях. Ако вече сте му казали нещо, моля, дайте му това писмо, ако мислите, че трябва да го чуе още веднъж от някой друг. Сигурна съм, че ситуацията в момента е деликатна, но не я пренебрегвайте изцяло. Много съм разтревожена. Моля ви кажете ми, че той е добре. Но което е по-важно, моля, кажете ми ИСТИНАТА.

Обичам го. Моля ви, помогнете му, ако има нужда. Иска ми се да можех да направя нещо, чувствам се безпомощна.

Благодаря ви за вниманието,

Санди

Майкъл ни покани в студиото за репетиции, където разговаряхме откровено за неговите страхове и чувства относно графика на турнето, AEG и Ранди Филипс. Също така той каза, че има болки в гърба и че не се храни, което вече ни беше ясно. Почти се разплака, докато говореше, и в един момент скръсти ръце като за молитва и замълча. Напуснахме срещата много обезпокоени и разтревожени за Майкъл и продължихме да наблюдаваме как през следващите две седмици той продължи да отслабва, а понякога дори беше под влияние на медикаменти. Групата “последователи” се разбрахме, че трябва да вземем решителни мерки и директно да се свържем с Майкъл, за да му споделим тревогите си. Майкъл бързо отслабваше и шокът и страховете ни продължиха да нарастват с всеки изминал ден, не можехме да се доверим на антуража му да се грижи за неговото здраве, защото очевидно не го правеха и не обръщаха внимание на нашите тревоги. Решихме да напишем писма директно до самия Майкъл, всеки от нас лично написа писмо, но във всички се говореше за страховете ни по повод състоянието му, молехме го да се грижи по-добре за себе си, да се обича и да мисли първо за себе си и после за концертите. Писмата бяха предадени директно в ръцете на Майкъл пред студиото за репетиции в нощта преди да умре. Той няколко пъти опита да се свърже по телефона с Талита (една от групата фенове, които му дадоха писмата, Майкъл я познаваше много добре) от “Стейпълс Сентър”, връзката постоянно се разпадаше и никога няма да разберем какво е искал да ни каже. Личният му асистент Майкъл Амир ми каза, когато се върнах в Лос Анджелес за възпоменателната служба, че Майкъл помолил да му дадат писмата, след като се прибрал у дома след репетицията, и той му ги занесъл. След по-малко от 8 часа Майкъл ни напусна.

Тъжно е, но това е последното ми писмо до него, написано на 22 юни и дадено му вечерта на 24 юни. Споделям го заради тези, които се опитват да обвинят нас, хората, които се опитахме да дадем гласност и да бъдем чути. Не обвинявате когото трябва. Вниманието ви трябва да се насочи към AEG, Ранди Филипс, Франк Дилео, които открито твърдяха, че всичко е “под контрол” и “Майкъл няма да умре”.

Скъпи Майкъл,

Не знам откъде да започна това, което трябва да ти кажа, но те моля да разбереш, че всичко идва от място, пълно с преливаща любов и загриженост за твоето щастие и здраве. Обичам те толкова много; много, много, много повече, отколкото мога да се надявам да изразя. От няколко месеца се тревожа, че не се грижиш за себе си така, както би трябвало. Забелязах, че отслабна изключително много и сега си толкова слаб, че се притеснявам за състоянието ти.

Мога само да си представя парализиращото напрежение, на което си подложен напоследък в подготовката за концертите, и мога само да предположа, че драстичната ти загуба на тегло е в резултат на стреса, който изпитваш така силно през последните месеци.

Майкъл, моля се само да знаеш, че аз все така ще те обичам, обожавам и подкрепям, дори ако скъпоценните ти крака никога повече не стъпят на сцена. Ти гордо си устоял на повече стрес и напрежение в живота си, отколкото се полага на човек да преживее, и винаги си го правил с изящество, смирение, чест. За това ти се възхищавам, за твоята сякаш свръхчовешка сила и невероятна воля да продължиш и през най-трудните и тъмни времена. Но, скъпи ми Майкъл, знам, че и ти си човек и сигурно често се чувстваш уморен, изгубен или самотен, претоварен, нищожен в сянката на огромните си задължения. Мога само да си представя, че през тези две седмици до първия концерт чувстваш как целият свят тежи върху раменете ти. Притеснявам се, че натовареният график и може би личният ти стремеж да зарадваш феновете и отново да смаеш света със своето величие те карат да пренебрегваш храненето и да отслабваш, което не може да продължава повече.

Надявам се и се моля концертите ти да са точно толкова прекрасни и фантастични, колкото си мечтал да бъдат. Знам, че работиш усърдно, много часове, и искам само да си щастлив от плодовете на труда си. Все пак те моля да не се претоварваш до такава степен, че да пренебрегваш здравето си и да не се храниш достатъчно за поддържане на тялото, ума и духа си по време на този със сигурност стресиращ период.

Майкъл, когато те срещнах преди няколко месеца на Хелоуин, бях неприятно изненадана, че си толкова отслабнал. Но ти ми каза, че започваш подготовка за турне и аз предположих, че слабата ти фигура е последица от подготовките. Тогава ти говореше за концертите с нотка на очакване и нетърпение в гласа, с ентусиазъм, със светлина в очите, каквато не бях виждала от години. Бях щастлива, че ти си щастлив. Но сега, като те виждам тези две седмици в Лос Анжелес, се тревожа, че духът ти е пречупен, а теглото ти е намаляло още повече. Когато те видях в танцовото студио, бях шокирана, че си станал толкова слаб, когато те прегърнах, имах чувството, че от теб не е останало нищо. Ако концертите са прекалено тежки, прекалено много, прекалено стресиращи, знай, че не си сам и няма да ни разочароваш, ако не продължиш с подготовката. Ако концертите по някакъв начин застрашават здравето ти, то здравето и благополучието ти несъмнено трябва да са на първо място. Ние няма да можем да се насладим на концерта, ако знаем, че страдаш. Моля те да не се чувстваш задължен към нас да изнасяш концерти против волята и възможностите си. Не казвам, че се съмнявам в теб дори за секунда, но просто съм разтревожена, че теглото ти е драстично намаляло и се страхувам за живота ти, защото през следващите месеци ще изразходваш много енергия.

Надявам се да не съм те засегнала по някакъв начин с тези думи. Обичам те толкова много и си позволявам да кажа това само от загриженост и безпокойство. Изглеждаш ми малко тъжен, като цяло стресиран и страшно слаб напоследък, а аз искам само да знаеш, че си обичан и че се моля за здравето и щастието ти. Надявам се, че всъщност си съвсем добре и че тревогите ми са просто параноя, защото съм те видяла в дни, когато не си бил в най-доброто си състояние. Майкъл Амир, Алберто и Фахийм започнаха драстично да ограничават достъпа до теб през последните седмици, така че не ни беше лесно да се осведомим как си и да ти предадем любовта и молитвите си. Моля те да ни простиш, ако сме те разстроили, но сме разтревожени.

С нетърпение очаквам да те видя отново в Лондон. Обичам те и те моля да се грижиш за себе си – заради самия теб, децата ти, феновете ти, семейството ти и всички по света, които те обичат от все сърце. Искаме да те обичаме още много години.

Обичам Те Винаги & Вечно,

Санди.

Сигурна съм, че го е прочел и считам това писмо за своето последно сбогом с Майкъл.

Напълно уверено заявявам, че Майкъл не вярваше на AEG/Ранди Филипс, но се чувстваше финансово задължен да изпълни изискванията им заради тяхната роля в рефинансирането на живота му. Видяхме Ранди Филипс на възпоменателната служба на Майкъл и му казахме: “Знаем истината”... Той отрече някога да е действал против волята на Майкъл, но Майкъл ни каза истината и ние, естествено, вярваме на Майкъл. Казахме на Ранди: “Ти знаеш, че ние знаем истината”... Той очевидно се стресна и не можа да каже нищо. Надявам се да чувства огромно съжаление и вина заедно с всички/всеки, замесени в това, което според мен тласна Майкъл към ръба, от който той падна.

От много години знаем, че понякога Майкъл взимаше медикаменти по лекарско предписание, че през изминалото десетилетие имаше периоди на пристрастяване. “Последователите” станаха свидетели на всичко това през годините, виждали сме и сме говорили с Майкъл в замаяно състояние и сме се притеснявали за него. Не беше нещо, което можехме да публикуваме по форуми или да споделим публично, защото беше нещо лично за Майкъл, а ние никога не сме застрашавали личния му живот. Тези обаче, които ПОДХРАНВАХА ЗАВИСИМОСТТА МУ, ПРАВЕХА Я ВЪЗМОЖНА, ИЗПОЛЗВАХА ГО и ГО ИЗОСТАВЯХА в последните години, особено в последните месеци, трябва да поемат отговорност за участието си в смъртта му. Майкъл имаше нужда от помощ, а вместо това неговите “приятели” предпочетоха да го поддържат щастлив и зависим, вместо да му предоставят помощта, от която той отчаяно се нуждаеше. Майкъл беше човешко същество като всички нас и като всеки зависим имаше нужда от помощ. Не се нуждаеше от престъпни доктори и от приятели, които го държаха на медикаменти заради собствената си алчност и възможните печалби.

Знаем още много подробности, станали ясни след смъртта на Майкъл и засилващи увереността ни в това, което знаем и видяхме, и подкрепящи нашите твърдения. Някои са поверителни, но се надяваме, че кампанията This Is Not It ще подтикне и други на кажат ИСТИНАТА, която знаят.

Забележка: Снимката към това свидетелство е направена на 29 май 2009, три седмици преди смъртта на Майкъл. Очевидно е, че е с много ниско тегло, а той продължи да отслабва още след тази снимка. Най-много личи в лицето, челюстта и врата. Във филма This Is It ще видите също така, че Майкъл почти винаги носеше ТРИ ризи И яке, за да прикрие слабостта на тялото си през последните седмици.

Майкъл & Санди
29 май 2009

Свидетелството на Саманта

Последна промяна от Петък, 09 Октомври 2009г. 20:14ч. Вторник, 06 Октомври 2009г. 16:24ч.

Не знам откъде да започна със свидетелството си. Просто има прекалено много за казване и толкова много замесени чувства, чувства на тъга, съжаление, ярост, объркване и безпомощност. Все пак аз трябва да споделя моята история с вас, защото си заслужава. Това няма да върне Майкъл, а лешоядите ще продължат да се карат за това, което е останало от него и имуществото му. Кампанията, която започваме, няма за цел да спре онова, което не може да бъде спряно, а само да има справедливост за Майкъл, затова казваме на всеки, че той не беше добре и НАИСТИНА се обърна към нас, и ние му дължим поне истината, която ни каза и показа през последните няколко седмици от живота си. Независимо дали е изразил мъката и страданието си чрез думи или чрез очевидното си физическо и психическо състояние, аз вярвам (и не само аз), че той викаше за помощ и хората около него не му помогнаха, заслепени от алчност, страх, собствения си интерес, пренебрежение или дори липса на състрадание.

Фен съм от повече от 20 години, но само през последните 8 месеца от живота на Майкъл станах от така наречените “последователи”. В смисъл че следвах Майкъл редовно, ако не и ежедневно. Виждах къде ходи и как е, виждах и хората около него. Виждах физическото и психическото му състояние и колко бързо нещата се влошиха през последните седмици/месеци от живота му. Това е споменът ми от събитията, предшестващи смъртта му, и как някои от нас, включително и аз, знаехме, че времето му изтича и че той е в опасност. Опитахме да се намесим, но беше прекалено късно.

През ноември 2008 Майкъл, който тогава беше в хотел Бел Еър, се срещна с нас пред хотела и говори с нас доста време, и беше така добър да ни даде от храната, поръчана онази вечер за него от любимия му ресторант. Изглеждаше страхотно и беше спокоен, говореше много ясно и трезво. Очевидно онази вечер нямаше нищо “нередно”. Той говори с нас за много неща и ни намекна за много предстоящи проекти. По онова време нямахме представа, че се подготвя за концерти. През следващите няколко седмици Майкъл имаше много срещи в хотела, срещи, които сега знаем, че бяха за концертите.

През март концертите в зала 02 бяха обявени и Майкъл започна репетиции в “Сентър Стейджинг” между април и май. По това време забелязахме зачестилите посещенията в кабинета на д-р Клайн. Увеличаването на броя на посещенията и на тяхната продължителност ни разтревожи, особено след като забелязахме ефекта им. Когато излизаше от там, той изглеждаше “замаян”. Започнахме да разбираме, че процедурите най-вероятно включват медикаменти, влияещи на съзнанието му.

Стигна се до момент, в който някои от нас коментираха, че е безсмислено да му даваме писма и подаръци след посещенията в кабинета на доктора, тъй като Майкъл ги връщаше обратно подписани, въпреки че очевидно бяха адресирани до него писма, а не снимки за автографи.

Нещо ме обезпокои повече от обичайното на 25 април 2009, събота. Беше първият път, когато Майкъл отиде да види д-р Клайн през уикенда, и беше късно. Той стоя там от 17 до 21.30 ч.

Когато излезе от кабинета на Клайн, Майкъл миришеше много силно на, бих казала, или неприятен алкохол, или на етер, и изглеждаше като пиян.

На 29 май Майкъл покани някои от нас в “Сентър Стейджинг”, за да поговорим за това какво се случва (след като някои фенове му казаха, че не могат да си вземат билети за концертите и колко странна е продажбата на билети, и как всичко изглежда объркано, и той беше наясно с това). Каза ни, че не е знаел за проблема, че мястото е със седящи места и че ще направи нещо по въпроса. Каза ни, че си е легнал с мисълта, че ще има 10 концерта, а на сутринта разбрал, че са 50! Каза: “Направиха го без моето съгласие. Направиха го по очевидни причини.” Добави: “И графикът е сбъркан. Трябваше да е ден, без концерт, ден, без концерт, ден, без концерт.” (Имаше предвид концерт, почивен ден, концерт, почивен ден).

Гласът му трепереше, сякаш щеше да се разплаче, и той скръсти ръце като за молитва и замълча. Ние мълчахме с него. Беше много напрегнат момент, по мое мнение изпълнен с тъга и безпокойство.

Тръгнах си с чувството, че тревогите ни са се оправдали, а и повечето от нас чувстваха това.

За съжаление, ден след като Майкъл направи това изявление, то се появи в пресата. Не сме сигурни, но AEG бързо го опровергаха и нарекоха лъжа.

Това също така съвпадна с промяната на нещата за малката ни група, която имаше свободен достъп до Майкъл.

След като AEG разбраха за изявлението на Майкъл пред нас, всичко се промени.

Охраната ни игнорира и Майкъл вече не беше “достъпен”.

По време на ограничения ни достъп (въпреки че все още го виждахме и разменяхме по някоя дума с него) посещенията при доктора зачестиха и ние забелязахме голяма физическа промяна у Майкъл, особено в теглото му. Просто изглеждаше прекалено слаб и се усещаше нещо нередно като цяло. Дори поведението и методите на охраната му се промениха.

На 1 юни Майкъл започна репетиции във Форума в Ингълуд.

След около две седмици Майкъл Амир (личният асистент и охрана на Майкъл) каза, че той е много изморен, че не е спал целия уикенд и че от AEG са му звъняли през цялото време.

По това време Майкъл започна да ходи на репетиции все по-късно и по-късно, дори понякога да ги отменя.

Един от тези случаи беше на 12 юни. Майкъл закъсня за репетиция. На идване не спря при нас, както обикновено правеше. Малко след това охраната му дойде да види къде сме и премести колите ни на пресечка разстояние от мястото, където обикновено паркирахме и чакахме. Не се и опитаха да ни обяснят какво правят. Това беше около 8-9 вечерта. Около полунощ един от охранителите му по прякор Биги излезе и ни каза: “Майкъл казва, че това е опасно (?!) и не искаше да ходи на репетиция тази вечер”; “Той е уморен”. След това ни помолиха да се наредим на опашка един по един и всеки от нас щял да получи по 15 секунди време с Майкъл. Беше неприятно за всички ни. Не разбирахме какво става, но се наредихме и получихме индивидуалното си време с Майкъл. Въобще не беше лично и бяхме внимателно наблюдавани от охраната му.

През последните няколко дни от живота на Майкъл помня, че виждах често бодигарда му Алберто Алварес да изглежда възбуден и от нерви да го избива пот. Когато го питахме дали Майкъл е добре, той ни отговаряше, че Майкъл е “съсредоточен” и “се готви за концертите” и всъщност не отговаряше на въпроса ни. Все пак ние виждахме, че има нещо повече, Майкъл беше изключително променен, замаян и изтощен и охраната му се тревожеше за нещо. Всъщност вместо 2-3 охранители в къщата му броят им се удвои, утрои и дори достигна 12 в нощта на смъртта му.

Нещо ставаше, нещо се беше променило и ние знаехме, че е време да действаме.

В опит да се намесим и да спасим живота му две дузини фенове (включително и аз) написахме писма до Майкъл в седмицата преди да умре. Имахме намерение да му дадем писмата и да направим изявление от името на всички фенове, които знаеха, че нещо не е наред.

Знаехме, че е въпрос на време да умре, ако не се предприемат действия. Изглеждаше, че никой около него не е достатъчно загрижен, за да го направи. Щом събрахме всички писма, се състави план и решихме да действаме на 24 юни 2009.

Ние наистина успяхме да ги връчим в ръцете му онзи следобед. Това щеше да е последната вечер, когато го видях, на излизане от “Стейпълс Сентър” около 1.30 сутринта на 25 юни 2009.

Това е писмото ми до него:

“Майкъл,

Обожавам те и те обичам от 14-годишна, когато за пръв път спаси живота ми. Продължи да го спасяваш през годините, колкото и тъпо и странно да звучи това за някой, който дори не ме “познава”. Ти ми помагаше да продължавам напред и ми даваше надежда и сили.

Сега е мой ред, наш ред, да се обърнем към  ТЕБ и да ти кажем, че сме до теб и искаме да ти помогнем.

Моля те да разбереш, че те обичаме толкова много, че не можем да си позволим да те загубим. Имаш толкова голямо значение за нас, че ни боли да те виждаме нещастен от доста време насам, колкото и да се опитваш да го прикриеш. Усещаме и виждаме, че нешо не е наред.

Майкъл, не прави нещо, което НЕ искаш да правиш, независимо дали са концерти или каквото и да е друго, което те карат да правиш за пари.

Не пзоволявай нищо и никой да те стресира до такава степен, че да не спиш, да се тревожиш или да правиш нещо друго, което да влияе на здравето ти. Никой от нас не заслужава подобно нещо и ти нямаш какво да доказваш.

Ти плати дълговете си повече от веднъж.

Нуждая се от теб и те обича токова дълбоко и истински, всички те обичаме.

Саманта”

Накрая искам да завърша, като изясня нещо. Не казвам, че Майкъл изглеждаше друсан или замаян през цялото време. Искам това да бъде разбрано. Ние НЕ го въприемахме като наркоман. Просто бяхме разтревожени (в определен период от време), че е прекалено стресиран и под прекалено голямо напрежение, за да яде и живее без медикаменти, и че хората около него знаеха, че не е добре и предпочетоха да си затворят очите заради печалбите и Бог знае какви други причини. Но аз знам какво видях и знам, че това не беше здрав, щастлив, подготвен човек, готов да излезе на сцена след по-малко от 3 седмици, и те също го знаеха. Време е истината да излезе наяве.

Саманта

Свидетелството на Тейлин

Последна промяна от Неделя, 11 Октомври 2009г. 19:43ч. Неделя, 11 Октомври 2009г. 16:31ч.

Скъпи фенове,

Живея в Лос Анджелес и постоянно бях около Майкъл през последните 8 месеца от живота му. В дните, когато ме нямаше, винаги имаше други “последователи”, така че ви моля да приемете изказванията ни насериозно, тъй като ние колективно виждахме Майкъл всеки ден и тревогите ни бяха еднакви.

Според мен има две теории за смъртта на Майкъл:

1) Майкъл беше контролиран, под напрежение, претоварваше се и нуждите му бяха пренебрегвани. В допълнение на това той беше преднамерено убит и отговорни са и други освен д-р Мъри.

2) Майкъл беше контролиран, под напрежение, претоварваше се и нуждите му бяха пренебрегвани.  Случайно беше убит от д-р Мъри.

Първата част от двете теории е ФАКТ и докато други се заблуждават, че той беше “добре”, аз не мога да се самозалъгвам и да пренебрегвам това, което лично преживях през последните седмици от живота му.

Ясно е, че първоначално Майкъл се съгласи на концертите заради финансови причини, въпреки че при обявяването им го видях развълнуван за този рекорден проект. Първите няколко месеци на репетиции той изглеждаше щастлив, питаше ни дали сме изненадани от пресконференцията и какви песни искахме да чуем. Но в последните 3 или 4 седмици нещата постепенно тръгнаха надолу, въодушевлението липсваше понякога, а след време разбрахме, че нещо не е наред.

Ето моите ФАКТИ:

На 29 май, последната репетиция в “Сентър Стейджинг”, някои от нас отидоха в студиото и говориха с Майкъл. Всъщност той беше този, който искаше да говори с нас. Първо се извини за проблема с местата за концертите и после каза: “Местата и датите са подготвени без съгласието ми“. Каза, че прави концертите за нас и иска да ги направи по нашите желания. Изглеждаше нещастен от развоя на нещата и в един момент гласът му се разтрепери, все едно щеше да се разплаче. Каза, че е просто един човек и има само толкова енергия... По-късно същата вечер го видяхме на друго място, където се снимахме с него. Майкъл беше наполовина седнал в колата си и аз бях леко наведена към него. Сложих ръката си на крака му, за да се изправя, и усетих само кост. Не, не като да беше слаб, той беше чисто и просто скелет. НАИСТИНА ме разтревожи и тогава за пръв път си помислих, че има нещо нередно. От този момент нататък личните ми писма до него изразяваха тревоги, не му казвах нещо специално, а просто го молех на първо място да мисли за здравето и щастието си. Преди това се чудех кога ще започне да наддава, както ставаше при предишните му турнета, но тъй като носеше по няколко слоя широки дрехи, беше трудно да се види колко слаб беше всъщност. Освен тези тревожни факти по това време косата му стана къдрава, подготовките продължиха и въодушевлението около концертите достигна върховата си точка. Помислих си: “Е, може би правя от мухата слон. Има цял месец, може би нещата ще се оправят”. И първата му репетиция във Форума беше обещаваща, защото го чухме да пее, така че си помислих, че всичко се нарежда. Още се безпокоях, но не бях разтревожена, че е в опасност.

На 12 юни охраната на Майкъл започна да се държи странно и да ни държи далеч от него, като прибягваше до крайни мерки. Действията им бяха ненужни, като се има предвид, че по всяко време бяхме не повече от 10-12 човека и това бяха хора, които той познаваше и на които вярваше, както и охраната му. През главата ми минават причини за това. 1) Вероятно се опитваха да увеличат истерията, тъй като от охраната казваха, че “се готви за концертите”. 2) Беше замаян и не искаше да видим и забележим това. 3) Промоутърите на концертите видяха, че той ни се доверява  и че ни се оплаква, а някак си това стигна до пресата и те инструктираха охраната да не ни допуска до него. 4) Може би той просто не е искал да бъде безпокоен и е започнал да се чувства в опасност (възможно е, но е странно, като се вземат предвид времето и други фактори).

Майкъл често посещаваше кабинета на д-р Клайн и понякога излизаше от там замаян.

Винаги се чудех защо ходи там, но никога не съм се чувствала в правото си да попитам. Предполагах, че е някакъв вид лечение за кожата, но ме тревожеше, че стои там с часове (понякога по 5 часа) и ме тревожеше, че го упояват. Никога не съм предполагала, че ходи там, за да спи и, повтарям, не ми беше работа да питам, а и едва ли щях да получа отговор от някого.

На 16 юни за последно го видях пред кабинета на д-р Клайн (въпреки че мисля, че е ходил още веднъж там преди смъртта си).

Феновете, които бяхме около него в онзи ден, решихме, че е замаян на излизане от къщата и че е замаян на излизане от кабинета на д-р Клайн. После си отиде вкъщи за малко, преди да отиде на репетиция, а след репетицията отново беше замаян. Същата вечер шестима от нас се събрахме с различни предположения. Тогава помислихме, че нещо наистина не е наред. Мислехме, че дрогират Майкъл, за да продължи с репетициите и да не възразява. Мислехме, че е контролиран или от AEG, или от NOI, или от двете. Започнахме да обвиняваме екипа му и другите, свързани с шоуто, и се опитахме да измислим какво да направим. Предложих да попитаме как се справя Майкъл на сцената и един приятел ми каза: “Майкъл не е бил на сцената по време на последните 3 репетиции” (последните 3 репетиции са били на 11, 12 и 16 юни). На следващия ден попитах Алберто, главния охранител, как се справя Майкъл с репетициите и дали е щастлив и здрав. Отговорът на Алберто беше изключително позитивен. Разбира се, той лъжеше, защото напоследък Майкъл не е бил на сцената, затова не би могъл да се справя “страхотно”. Да, може би е имало дни, когато не е бил длъжен да излиза на сцената, но не и толкова скоро преди първия концерт и не за 3 последователни репетиции.

На 21 юни прочетох имейла на Марика за това, което беше видяла и колко разтревожена беше за теглото му. Без много да му мислим, ние се събрахме, за да предадем писмата си на Майкъл. Много фенове ни обвиняват, че не сме включили всички. Моля ви, моля ви, имайте предвид, че не всички фенове се виждат лично, а започнехме ли дискусия, мнозина щяха да ни нападнат и да кажат, че преувеличаваме и търсим внимание. Помнете и че това стана в рамките на два дни... На 22 нямаше репетиция. 23 беше първият му ден в “Стейпълс Сентър” и ние се опитахме да му дадем писмата, но ненужно затегнатите мерки за сигурност направиха това начинание невъзможно. На 24 след внимателно планиране успяхме, но очевидно беше прекалено късно. Написах писмото си на ръка и нямам копие, което да споделя с вас. Беше подобно на останалите. Без да се съмнявам в способностите му, помолих Майкъл да се грижи за себе си и да направи това, което е най-добро за него, за семейството и здравето му, а да не се тревожи за нас, за света или за финансите си. Часове след като го видяхме, той беше мъртъв. Така че за хората, които се съмняват в нас или не вярват в намеренията ни, или казват, че преувеличаваме преживяното, мислите ли, че всичко това е съвпадение? Мислите ли, че фактът, че всички ние се паникьосахме, разтревожихме и предприехме действия, а после се сбъднаха най-лошите ни очаквания, е просто случайност? Докато вината може да бъде търсена единствено у д-р Мъри, то ИСТИНСКАТА причина за смъртта на Майкъл Джексън може завинаги да остане загадка. Факт Е, че Майкъл не беше добре в последните седмици от живота си, но всичко около него решиха да пренебрегнат това, защото мислеха, че шоуто трябва да продължи! Да, Майкъл беше убит случайно или предумишлено с пропофол. Не казвам, че теглото МУ или предишните злоупотреби с наркотици не изиграха роля за смъртта му. Опитвам се да подчертая, че AEG се опитват да ни убедят, че той е бил съвсем добре и здрав до момента, в който д-р Мъри му е дал свръхдоза, но ние видяхме различна картина. И така, дали AEG крият нещо, прикривайки следите си, разпространявайки тази силно редактирана документация? Дали някой друг стои зад всичко това? Може никога да не узнаем истината, но сега всички вие знаете какво видях аз, какво видяхме всички ние и какво се опитахме да направим в последните дни от живота му.

Тейлин